Особено проблемна се оказа програмата „Околна среда”, за която ЕС отпуска 2,5 млрд.лева. За пет години от действието на програма работят само 3 от предвидените 65 пречиствателни станции. Що се отнася до останалите ВиК проекти, то те или не са започнали, или въобще не са изготвени и внесени, а крайният срок изтича през 2014г. На път сме да загубим 1,4 млрд. лева от програмата, тъй като едва ли ще бъдат завършени повечето проекти и така ще се наложи да се плаща или от бюджета, или чрез средства от новия програмен период (2014 – 2020г.). А добре знаем, че за всяко неспазване на правила и срокове от ЕС търпим и съответните санкции.
Огромен проблем продължава да бъде Законът за обществените поръчки, който спъва или направо прекратява проекти. Неспечелилите участници в тръжни процедури обжалват и спечелени проекти, което доведе до санкции към общините. Разбираме, че потърпевша в това отношение е община Хисаря, на която са наложени корекции от 1,8 млн. лв – общо взето колкото годишните собствени приходи на общината. С толкова е намален първоначалният бюджет на проекта. Подобна е ситуацията и с другите спечелени проекти в Троян и Сопот.
Така управляващите обещаха да положат максимални усилия за усвояване на европейските пари, а създадоха закон – ЗОП – който напрактика даде правно основание за „разчистване на сметки” между конкурентни фирми или фирми и общината. Вместо наливането на свежи пари в икономиката ни, ставаме свидетели на безкраини съдебни дела, докато срокът за реализиране на проектите изтича.
Постните пици и баници на Дянков, както той определяше републиканския бюджет, не са в състояние да обезпечат необходимото съфинансиране на общините за проектите. И въпреки очевидно неработещите политики на правителството, финансовият ни министър заложи в бюджет 2012 80%-но нарастване на приходите от ЕС.
Изборите също забавиха проекти, както технически, така и след смяната на местните власти. Управляващите концентрирха всичките си усилия в спечелването на местния и президентски вот, но явно не могат да се справят с властовия си ресурс. А предстоят и следващи, парламентарни избори – година преди изтичане крайния срок за реализиране на „проблемните” проекти.
Всяко забавяне в изпълнението на проект е загуба за България, която ще разчита основно на европейски средства в икономиката си за 2012г. С това темпо на реализиране на европейските средтва, обаче, можем да се докоснем само до „свежите” идеи за финансиране, не и до „свежите” пари.
