В малките отдалечени населени няма достатъчно лекари, а на места те въобще липсват. Но дори и да ги има, в трудно проходимите райони те не могат да достигнат до пациентите, нуждаещи се от помощ, заради лошите пътни условия или въобще липсата на пътища. Освен, че млади лекари не желаят да практикуват в „затънтени” места, липсата на медицински персонал се засилва и от забраната за фелдшерите да изпълняват медицински услуги. Според последните промени в Закона за здравето всеки български гражданин има право на равен достъп до здравеопазване, т.е. до лекар, но поради липсата на такъв фелдшерите изпълняват тези функции, защото в техните правомощия влизаше диагностика и лечение.
В много райони местните жители се надяват да не се разболяват сериозно, защото „Бърза помощ” може да стигне до тях само с хеликоптер. Пътната инфраструктура на места е напълно разрушена, на което се дължи до голяма степен и обезлюдяването на тези региони. Изнасянето на различни производства към по-големите центрове води до рязък спад в трудовата заетост сред населението на засегнатите райони, демографска криза по места, пустеещи обработваеми площи, миграционни процеси, които натоварват приемащите градове. Последните не успяват да задоволят нуждите на населението и миграционният процес се насочва отново към селата, в които вече живеят над 2 млн. души. Според данни на Националния статистически институт за 2009 година вътрешната миграция село град е почти изравнена, което е още една причина да се възстанови жизнеспособността на по-малките населени райони. Все пак за същия период миграцията към градовете е повече от два пъти по-голяма от тази към селата.
Вместо ускорени мерки в посока реставрация или изграждане на пътни трасета в малки и средни населени места, управляващите губят ценно време и ресурс, идващ по различни оперативни програми от ЕС. Крещящ пример е огромното забавяне по ОП „Транспорт”, чиято усвояемост не надвишава 5%, а бюджетът по тази програма е почти четири милиарда лева. Инфраструктурните проекти по тази програма са само два.
И тъй като инфраструктурата е и комуникационна, друг проблем за малките населени места е връзката с останалата част от държавата и не само. Такава връзка се осъществява обикновено от българските пощи, но и те са редуцирани като услуга. Поправки в Закона за пощенските услуги позволяват на Комисията за регулиране на съобщенията да определя гъстотата на пощенските пунктове. И тя определи – пощите на населени места под 800 души ще бъдат закрити в близките 5 години, или 500 пощенски станции в цифрово изражение. В малките населени места с преобладаващо население от пенсионери пощите са единствената връзка другите крайща на света, а освен това там се извършват плащания за битови сметки, получават се пенсии.
За селските райони в България средства се предвиждат и по европейската Програма за развитие на селските региони. Така на територията на страната ни има 20 преобладаващо селски области или 231 общини, класифицирани като селски. Тези селски райони обхващат 81% от територията на България и 42% от населението. Програмата за развитие на селските региони е с бюджет 3 241 938 392 евро. От този солиден бюджет за 3 години са разплатени едва 19% от средствата. Вместо да се оптимизира и подобри усвояването на средствата по тази програма се набират нови проекти без да са разгледани стотици стари. А подадени проекти са отхвърляни след година забавяне на отговор поради изчерпване бюджета на различни мерки от програмата, докато фермери и производители са извършили разходи, които се оказва, че няма да бъдат компенсирани.
Докато общините се разоряват, фермери и земеделци остават без сериозна подкрепа от държавата, а плодородни земи пустеят няма как да се възстанови нито българското производство, нито потреблението.
ВМРО – НИЕ подготвя кръгла маса с представители на общините, държавните институции, медиите по проблемите на малките населени места.
Тези проблеми ще залегнат и в основата на програмата на партията за предстоящите избори наесен.
