С добре разработени действия в областта на териториалното деление, образованието, вероизповеданието, информирането, културно-историческото наследство и в политическата сфера, сръбската държава е разработила механизми за асимилация на българското малцинство.
Партия Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален Идеал за Единство смята, че българските власти трябва да отправят към Сърбия пакет от изисквания срещу исканата подкрепа. Тази подкрепа може да бъде дадена, само ако се решат проблемите на българското национално малцинство в западната ни съседка. Сега имаме уникален шанс да решим този проблем по мирен път.
Необходимо е и въвеждането на автономен статут на Западните покрайнини, където местното население да избира свои представители в управленските структури.
Опита за промяна на териториалното деление в двете общини Босилеград и Димитровград цели нарушаване на компакността на българското малцинство в областта и затруднява излъчването на представители в държавните институции.
Задължително изучаване на български език, литература, история и култура в училищата в двете общини, където в момента български език се изучава като чуждестранен е друго необходимо условие, което България трябва да постави пред сръбските власти.
Без спогодба между България и Сърбия за възстановяване и поддържане на българските културно-исторически паметници, тяхното разрушаване няма да спре.
Българската държава не трябва да толерира „експериментите” с изкуствено създаване на национални идентичности и трябва да настоява да се пресекат фалшификациите сред сръбските академични среди, които лансират идеята, че в Сърбия българи няма, а някакви „шопи” и „торлаци”.
Двете български общини са сред най-изоставащите в Сърбия, в тях съзнателно не се инвестира. Така се насърчава миграцията към вътрешността на Сърбия, където се осъществява по-лесно асимилаторска политика. Общините се нуждаят от развита инфраструктура, за да насърчават икономиката и инвестициите в областта. Проблем е и това, че митницата край Босилеград не е зарегистрирана за трафик на тежкотоварни камиони.
Проблем на местното население е и липсата на родилни домове. В момента българите са принудени да изминава по 70 км, за да стигнат до най – близката болница, което в зимни условия не рядко е фатално. Новородените деца се пък се записват като „сърби”, с което се цели промяна на етническата принадлежност.
Българската държава трябва да въведе улеснени процедури за получаване на българско гражданство, за което сега се чака минимум две години. Би могло да се приложи практика за възстановяване на българско гражданство сред населението на Западните покрайнини, които насилствено са били откъснати от територията на България по силата на Ньойския договор.
Другата кандидатка за членство в ЕС - бившата югославска република Македония гради своята идентичност на базата на антибългарски тези и шовинистична пропаганда. В опита си да популяризира своя история Македония безогледно краде от българското историческо наследство, представяйки различни културни достижения за свое дело. Омразата към българската държава и традиции е широко насърчавана, а историческите фалшификации са залегнали и в образователната система, като легален метод за противопоставяне на македонското общество и особено подрастващо население на българското население и държава.
В Македония не спират и репресивните мерки срещу граждани с българско самосъзнание. Въпреки отчаяните опити на бившата югорепублика да търси и изисква от България признаването на македонско малцинство в Пиринския край, Македония отказва да признае българско малцинство на нейна територия. В същото време данните сочат, че до 2010г. близо 45 хиляди македонци са получили българско гражданство,а още 32 хиляди са подали документи и чакат за гражданство.
ВМРО – НИЕ смята, че е необходимо започването на широк обществен дебат относно членството на Сърбия и Македония в ЕС и условията, които тези държави трябва да изпълнят към българската държава. Ако е необходимо да се проведе и всенародно допитване (референдум), защото членство ни в ЕС не означава обезличаване и роболепно съгласие с всяко решение на съюза, ако то е в ущърб на националната ни идентичност и интерес. Българите, като народ, не можем да продължим напред, ако забравим миналото.
