Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария от рода Хаджияневи[1]. Учи в Щип и Радовиш, а след това завършва българското педагогическо училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов.
След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония.
Todor Alexandrov.jpg
На 3 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца през април 1904 година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. Александров е делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг.
След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.
През 1907 г. поради заболяване, Тодор Александров учителства в Бургас. В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 година Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 година се укрива в България.
При възстановяването на ВМОРО в 1910 година обикаля с чета скопския революционен окръг. В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.
